Казвам се Теодора - гръцко име, което в превод означава Божи дар. Име на императрица, позната на историята като една от най-могъщите жени в историята на Западната цивилизация - императрица Теодора. Харесва ми да вярвам, че умението ми да давам сила на другите е закодирано още в името ми. А, това, в което избираме да вярваме, рано или късно се превръща в наша действителност.
В живота на всеки един от нас идва момент на пределно предизвикателство - момент, в който се проверяват всички ресурси, с които разполагаме.
Моята лична история не прави изключение. Преди няколко години едно ужасно събитие, едно “нещастие” ме лиши от притежанията, с които се идентифицирах и зад които упорито се криех, за да не поема по трудния път на призванието ми.
По един или друг начин, винаги съм мислила, че моето бъдеще принадлежи на дипломацията. Това завърших, за това мечтах, в това горях, докато го изучавах. Привличаше ме възможността някой ден да съм в позицията на човек, който случва промяната, отстоява принципи, бори се с нещастието, несправедливостта и неравенствата. Нещо повече, вярвах, че уменията, знанията и качествата ми ще послужат за нещо много по-голямо от мен и моя живот.
В същото време, аз винаги съм имала два отработени модела за бягство от разочароващата действителност - писането и четенето. Винаги съм обичала философията и психологията. А, писането - то беше императив! Будех се през нощта и докато не излеех завладялата ме идея на белия лист, не можех да заспя.
После, желанието ми да бъда отговорен и зрял човек, ме отдалечи от писането. Да не пиша беше моят бунт. Заключих творческата си стихия дълбоко вътре в мен - на сигурно и защитено място. Изгорих най-съкровените си писания. Вярвах, че това е цената да се вписваш, да бъдеш приет, да оправдаеш очакванията. Не знаех, че така се обричам пак на моето истинско призвание, но по трудния път.
И както се случва винаги, когато блокираш творческата си енергия, потребността ти от съзидателност те тласка към себеподобните ти, към тези, които са дръзнали да превърнат призванието си в професия. В моя случай, това се прояви в пълна степен през участието ми в семинари за личностно развитие, после лична терапия, коучинг академии, бавно опипвайки почвата за скока ми в света на психологическото консултиране. Както Джулия Камерън казва: “Творците в сянка обичат другите творци. Те гравитират към племето, към което по право принадлежат, но са лишени от възможност да претендират за това право.”
Няма по-голямо удовлетворение от това да живееш като себе си и да даваш на света това, което само ти можеш да дадеш.
Е, аз се отдадох на психологията и коучинга с цялата си душа и сърце и колкото повече отговори откривах, толкова повече въпроси имах. Търсих ги през всички методи, които изучавах - семейните констелации, НЛП, коучинг стратегии, но най-разкошните съкровищници се откриха за мен по време на магистратурата ми по психология.
Няма по-голямо удовлетворение от това да живееш като себе си и да даваш на света това, което само ти можеш да дадеш.Казват му висше призвание, живот с висш смисъл. За мен е Любов в най-чиста форма. И вече не го правя, защото очаквам това да ми донесе удовлетворение, а защото не мога да НЕ го правя. Както навремето беше с писането…
Ще имаш много въпроси, но започни от тези, които сама си зададох, когато спрях да се крия зад оправданията си - кога, ако не сега? И кой, ако не аз?
И помни: